Пловдив, описан от Юлий Славов
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ПОМНЯ ПЛОВДИВ
от Юлий Славов
размер: 256 стр.
Цена 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2223-9
Книгата е издадена с поддръжката на Община Пловдив по Компонент 4 „ Произведения на пловдивски писатели и значими за града издания “ .
Очаквайте на 31 януари!
За създателя
Юлий Славов е роден на 1 юли 1939 година в Пловдив, в фамилията на потомствени пловдивчани.
По специалност е машинен инженер.
Съдбата му е определила живот с вълнуващи превъплъщения:
– на 6 години прекрачва портите на Софийския централен затвор за рандеву с татко си, наказан от Втори състав на Народния съд;
– на 18 години, след възбрана да кандидатства за висше обучение, стартира работа като носач (хамалин) в „ Елпром “ – Пловдив, на ул. „ Кавала “;
– на 60 години е поканен и взе участие в Молитвената закуска във Вашингтон с президента Бил Клинтън;
– на 62 години се пенсионира като депутат от 38-ото Народно заседание.
За книгата
Причината да се заема с това задължаващо и отговорно занятие, да пиша книга със мемоари, е единствено една – огромната обвързаност към обичания Пловдив, към филибелиите.
Книгата съдържа персонални прекарвания през годините: срещи с хора, случки и събития, трансформирали образа на града, който обичаме безгранично.
Във втората част са споделени усещания от покрайнините на Пловдив, местата по тези няколко лъча са в действителност забавни и заслужаващи внимание.
Книгата е повеля към младостта на сегашен Пловдив в никакъв случай да не не помни привилегията да си пловдивчанин и да милее за величествения и обичан град.
Авторът
Послепис
Пошетахме дружно по кътчетата на обичания ни Пловдив отпреди няколко десетки години, срещнахме се с хора, които заслужават доста, макар че рядко или в никакъв случай не са попадали пред микрофоните и камерите на публицистите, съпреживяхме, уповавам се, вълнуващи случки от далечното време…
Сторихме същото и по забележителните му покрайнини.
Целта постоянно е била да се прибави щрих към пребогатото и хилядолетно блестящо битие на превъзходния ни град. Дано съм оставил нещо от картината на Пловдив отпреди 50–70 години. Картина, фрапантно друга от днешната, само че изпълнена с нещица, почтени да се помнят във времето.
Започнах с признание, желая да завърша с нещо, което не съумях да реализира, и то ще ме терзае до края. Не се заблуждавайте, че всичко останало, завъртяло главата човешка, е видяло „ бял ден “. Напротив, купчина положителни каузи останаха незавършени. Това прочее е действителността – запустял и неправилен е този живот, в който желанията, плановете, концепциите, фантазиите не надвишават опциите за осъществяване! Но за какво тъкмо това ми предпочитание не ме оставя спокоен – нямам задоволително пояснение. Ето защо става дума.
Години наред празничният ден 1 януари се оцветява в допълнение с най-красиви цветове с помощта на обичайния празничен новогодишен концерт на Виенската филхармония. Толкова неспокойствие, толкоз наслаждение от ловко подбраната и постоянно виртуозно изпълнена стратегия, подобен лукс, такова великолепие…
Щукна ми концепцията, че би могла сходна тържественост да се почувства и при нас, в Пловдив. Спрях се на великденски концерт-матине с грижливо формирана стратегия. Представях си, че след нощната църковна работа, след празничната закуска фамилията може да се премени и да тръгне да почерпи доза духовно зареждане.
Представях си слънчево пролетно утро, към входа на залата прииждат красиви хора и се поздравяват с християнското: „ Христос воскресе! “, след това слушат приятна, налична класическа музика. Виждах и картината след предстоящите бисове на финала: пространството пред залата се изпълва с още по-красиви, още по-празнично изглеждащи хора, на които не им се разделя, не им се мисли за печеното агне.
Не отсичайте, че е фантазьорство да се придвижи виенското събитие с най-високото си равнище. Стъпвам на земята и си давам сметка, че нашите условия и нашите благоприятни условия са надалеч от техните – само че пречи ли ни нещо, та да създадем нужното, с цел да се почувстваме и ние още по-празнично? Нима нямаме потребност от такова влияние?
Към благородството на проявата могат да се прибавят и други човешки каузи, само че съм уверен, че най-важно е музиката да бъде класическа. Там се таи грамадната мощ на въздействието! И в случай че първата година в залата ще има свободни столове, на втория Великден билети ще се търсят с връзки, а на третата или на четвъртата – ще се планува повтаряне на концерта!
На Пловдивския празничен великденски концерт!
Сигурно аз не открих правилния път към реализирането му. Надявам се да се открият съидейници и да се продължи.
Идеята, която остава, е, празнувайки, част от обществото да се приобщи към това изкуство, да го съпреживее, да го схване, а то да му влияе! А след това огрян да предадат усещането на другите! И по този начин, и така… да ставаме по-добри, по-човечни, по-благородни!
Добре пристигнали на Пловдивския празничен великденски концерт!
п редставя
ПОМНЯ ПЛОВДИВ
от Юлий Славов
размер: 256 стр.
Цена 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2223-9
Книгата е издадена с поддръжката на Община Пловдив по Компонент 4 „ Произведения на пловдивски писатели и значими за града издания “ .
Очаквайте на 31 януари!
За създателя
Юлий Славов е роден на 1 юли 1939 година в Пловдив, в фамилията на потомствени пловдивчани.
По специалност е машинен инженер.
Съдбата му е определила живот с вълнуващи превъплъщения:
– на 6 години прекрачва портите на Софийския централен затвор за рандеву с татко си, наказан от Втори състав на Народния съд;
– на 18 години, след възбрана да кандидатства за висше обучение, стартира работа като носач (хамалин) в „ Елпром “ – Пловдив, на ул. „ Кавала “;
– на 60 години е поканен и взе участие в Молитвената закуска във Вашингтон с президента Бил Клинтън;
– на 62 години се пенсионира като депутат от 38-ото Народно заседание.
За книгата
Причината да се заема с това задължаващо и отговорно занятие, да пиша книга със мемоари, е единствено една – огромната обвързаност към обичания Пловдив, към филибелиите.
Книгата съдържа персонални прекарвания през годините: срещи с хора, случки и събития, трансформирали образа на града, който обичаме безгранично.
Във втората част са споделени усещания от покрайнините на Пловдив, местата по тези няколко лъча са в действителност забавни и заслужаващи внимание.
Книгата е повеля към младостта на сегашен Пловдив в никакъв случай да не не помни привилегията да си пловдивчанин и да милее за величествения и обичан град.
Авторът
Послепис
Пошетахме дружно по кътчетата на обичания ни Пловдив отпреди няколко десетки години, срещнахме се с хора, които заслужават доста, макар че рядко или в никакъв случай не са попадали пред микрофоните и камерите на публицистите, съпреживяхме, уповавам се, вълнуващи случки от далечното време…
Сторихме същото и по забележителните му покрайнини.
Целта постоянно е била да се прибави щрих към пребогатото и хилядолетно блестящо битие на превъзходния ни град. Дано съм оставил нещо от картината на Пловдив отпреди 50–70 години. Картина, фрапантно друга от днешната, само че изпълнена с нещица, почтени да се помнят във времето.
Започнах с признание, желая да завърша с нещо, което не съумях да реализира, и то ще ме терзае до края. Не се заблуждавайте, че всичко останало, завъртяло главата човешка, е видяло „ бял ден “. Напротив, купчина положителни каузи останаха незавършени. Това прочее е действителността – запустял и неправилен е този живот, в който желанията, плановете, концепциите, фантазиите не надвишават опциите за осъществяване! Но за какво тъкмо това ми предпочитание не ме оставя спокоен – нямам задоволително пояснение. Ето защо става дума.
Години наред празничният ден 1 януари се оцветява в допълнение с най-красиви цветове с помощта на обичайния празничен новогодишен концерт на Виенската филхармония. Толкова неспокойствие, толкоз наслаждение от ловко подбраната и постоянно виртуозно изпълнена стратегия, подобен лукс, такова великолепие…
Щукна ми концепцията, че би могла сходна тържественост да се почувства и при нас, в Пловдив. Спрях се на великденски концерт-матине с грижливо формирана стратегия. Представях си, че след нощната църковна работа, след празничната закуска фамилията може да се премени и да тръгне да почерпи доза духовно зареждане.
Представях си слънчево пролетно утро, към входа на залата прииждат красиви хора и се поздравяват с християнското: „ Христос воскресе! “, след това слушат приятна, налична класическа музика. Виждах и картината след предстоящите бисове на финала: пространството пред залата се изпълва с още по-красиви, още по-празнично изглеждащи хора, на които не им се разделя, не им се мисли за печеното агне.
Не отсичайте, че е фантазьорство да се придвижи виенското събитие с най-високото си равнище. Стъпвам на земята и си давам сметка, че нашите условия и нашите благоприятни условия са надалеч от техните – само че пречи ли ни нещо, та да създадем нужното, с цел да се почувстваме и ние още по-празнично? Нима нямаме потребност от такова влияние?
Към благородството на проявата могат да се прибавят и други човешки каузи, само че съм уверен, че най-важно е музиката да бъде класическа. Там се таи грамадната мощ на въздействието! И в случай че първата година в залата ще има свободни столове, на втория Великден билети ще се търсят с връзки, а на третата или на четвъртата – ще се планува повтаряне на концерта!
На Пловдивския празничен великденски концерт!
Сигурно аз не открих правилния път към реализирането му. Надявам се да се открият съидейници и да се продължи.
Идеята, която остава, е, празнувайки, част от обществото да се приобщи към това изкуство, да го съпреживее, да го схване, а то да му влияе! А след това огрян да предадат усещането на другите! И по този начин, и така… да ставаме по-добри, по-човечни, по-благородни!
Добре пристигнали на Пловдивския празничен великденски концерт!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ